Европейските граждани осъществиха повече от 1 млрд. безконтактни разплащания през последната година

Безконтактните разплащания отбелязват невиждано висока употреба и популярност сред европейските граждани, като само за последните 12 месеца в Европа са направени повече от 1 млрд. трансакции, показват най-новите данни на Visa Европа.

Великобритания е начело сред европейските държави по брой издадени безконтактни карти, докато Испания е на върха на класирането по брой безконтактни терминали. Обединеното кралство има 49,6 млн. издадени безконтактни карти и 410 хил. терминала с внедрена безконтактна технология. На второ мястое Франция (20,3 млн. карти, 405 хил.терминала), следвана отПолша (14,5 млн. карти, 354 хил.терминала) и Испания (11,5 млн. карти и 593 хил.терминала). Безконтактната технология се възприема вече широко както от крайните потребители, така и от търговците и банките на континента.

Картодържателите на Visa са похарчили 1,6 млрд. евро само през март 2015 г. – три пъти повече в сравнение със същия период на 2014 г., сочат данните. За това време трите държави с регистрирани най-много трансакции са Великобритания с 52,6 млн., Полшас 49,7 млн. и Чехияс
13,9 млн.

Потребителите с безконтактни карти Visa в Европадостигат 131 млн., като осъществяват разплащания на повече от 2,6 млн. безконтактни терминали. В момента 240 банки на континента издават безконтактни Visa карти, като техният брой продължава да нараства. До 2020 г. всички терминали на Visa в Европа ще имат внедрена безконтактна технология и ще приемат такива разплащания.

Европейските потребители все повече използват безконтактните карти за ежедневни покупки като хранителни продукти, посещения в ресторанти и други. Данните сочат, че потребителите предпочитат дори да употребяват безконтактните си Visa карти и за покупки на по-високи стойност, като седмичното пазаруване в голям хранителен магазин.

“Броят на безконтактните разплащания нараства и употребата им набира огромна популярност сред европейските граждани. Това се дължи на факта, че все повече хора откриват високата стойност на техните предимства – това е най-бързият и удобен начин да платят за своите ежедневни покупки. Значително увеличение в употребата на безконтактните разплащания се наблюдава и в България. От 1 януари 2016 г. всички нови терминали, които инсталират българските банки, задължително ще са безконтактни”, сподели Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.

Лимитът за плащания с безконтактна карта без въвеждане на ПИН е 25 лв. в България. Безконтактните плащания над тази сума изискват въвеждане на ПИН.

Що се отнася до сигурността, безконтактните разплащания са точно толкова безопасни, колкото разплащанията с обикновена карта и несъмнено по-сигурни от плащанията в брой. Безконтактните карти имат вградена функция за сигурност. За да бъде изпълнена успешно трансакцията с такава карта, тя трябва да бъде доближена максимално до безконтактен терминал, на разстояние от около 5 см. Това означава, че е невъзможно да се плати „по погрешка“ с безконтактна карта – например, когато минавате покрай терминал и картата е в чантата ви. Освен това, преди същинската трансакция, продавач-консултантът трябва да въведе сумата за плащане на POS терминала.

Безконтактните карти разполагат със същите мерки за сигурност, с които разполагат и останалите карти Visa. Всяка безконтактна карта Visa съдържа сложен чип с високо ниво на сигурност. Този чип поддържа сигурността на картата и благодарение на него комуникацията карта – терминал е напълно защитена. Чипът генерира уникални криптограми (криптиран или кодиран текст) в комуникацията си с безконтактните терминали, правейки кражбата на данни почти невъзможна.Всички нива на защита на безконтактните карти ги правят непривлекателни за банкови измами.

В България миграцията на инфраструктурата към безконтактни терминали тече усилено и те към края на май 2015 г. са 27% от общия брой POS терминали. Секторите, в които безконтактните разплащания в България навлизат най-бързо, са търговията с хранителни стоки, телекомуникационните услуги, продажбата на горива, веригите за бързо хранене, фармацевтичните услуги и забавленията.